|
Сборникът съдържа изследвания на участници в Международната научна конференция "Св. Иван Рилски и манастирската култура в Средновековна Европа", проведена на 19-21 октомври 1996 г. в СУ "Св. Климент Охридски". Основният акцент е поставен върху тълкуването на някои неизяснени моменти от разказа за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Владислав Граматик (1469 г.). Разгледани са и други страни от култа към Рилския светец и неговия манастир и мястото им в средновековната българска култура и българския фолклор.
Цветелин Степанов Софийски университет "Св. Климент Охридски", ФФ Добре известен факт е, че от ХI век насетне и в българските предели се налага добре известният модел в християнския свят, събиращ в едно мистично цяло цар и светец чудотворец. Имам предвид, че св. Иоан Рилски и св. Петър, цар Български, живели и най-вече прочули се през Х век, са изпълнявали твърде специфични функции в мисленето на средновековния българин. Струва ми се, че този проблем заслужава по-сериозно внимание и затова в следващите няколко страници ще се опитам да предложа моето виждане за подходите при интерпретацията на един от най-важните въпроси за средновековния човек християнин - този за светостта, и в частност - за светците покровители/патрони и мястото на св. Иоан Рилски сред тях. Бързам още в началото да отбележа, че това изследване е в началния си етап и като такова то по-скоро ще се опита да зададе някои въпроси и да впише проблема в системата, в която той "функционира", отколкото да даде готови отговори и твърди изводи.
Росен Р. Малчев Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" Последното пренасяне на свещените мощи на св. Иван Рилски - от столицата Търново в Рилската обител в средата на XV в. - е описано в среднобългарската литературна творба "Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рила" 1 от Владислав Граматик 2. В нея е проследен пътят, по който се движи тържествената религиозна процесия.
д-р Константин Рангочев Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" Настоящето изследване разглежда антропонимът "Иван" и производните му в българския юнашки епос. За основен корпус от текстове е използван СбНУ, т. 53 "Български юнашки епос" 1. Песните са подбрани от един и същи том с конкретна цел - елиминиране на възможните разлики в епическия език 2, породени от различното време на запис - СБНУ, т. 53 е съставен от 642 юнашки песни (50 148 стиха), записани основно в периода 1961-1965 г. Така той дава един сравнително пълен хронологичен срез на българския юнашки епос.
КЪМ ТИПОЛОГИЯТА НА ЖАНРОВАТА ВАЛЕНТНОСТ НА ТЕКСТОВЕТЕ ЗА ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИ Аделина Ангушева-Тиханова Софийски университет "Св. Климент Охридски", ФСФ Още от най-ранната епоха на установяване на християнските традиции мощите на светците се превръщат в огромна ценност, върху чиято притегателна сила се гради свещеният авторитет на християнската история и силата на християнското настояще. Един средновековен религиозен център придобива значение само чрез съхраняваните в него реликви (мощи на светци, техни вещи или предмети, свързани с най-ранната християнска история).
(св. Иван Рилски в разказите на две жени) д-р Маргарет Димитрова Югозападен университет "Неофит Рилски" Снежана Йовева Студентски семинар по практическа етнология и фолклористика "Проф. д-р Ив. Шишманов" В статията си ще разкажем за онова, което знаят и вярват за св. Иван Рилски две възрастни жени от гр. Самоков. Материалът е събиран през лятото на 1995 г. по време на експедиция, организирана от Асоциация "Онгъл" при каракачаните в града, и съответно е архивизиран в нейния архив (ААО).
Танас Вражиновски Институт за старословенска култура, Скопjе Ликовите на Светите Иван Рилски, Jоаким Осоговски, Гаврил Лесновски и Прохор Пчински во македонската фолклористика не се доволно проучени, а тоа главно се должи на фактот што нашата наука не му посветила поголемо внимание на собирање на преданиjа и легенди за овие четворица испосници.
д-р Владимир Власков Географски институт - БАН Целта на изследването е да представи палеогеографска реконструкция на природните условия в Рила планина през Кватернера, като се подчертаят интересни особености от геоморфоложки, хидроложки и климатичен характер. Това позволява да се погледне към времето, в което е живял св. Иван Рилски, под един различен, чисто природогеографски ъгъл.
Николай Ненов Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" Света Марина е позната на Балканите като Огнена Марина. У нас тя е известна повсеместно, но оказваната й почит има своите регионални отлики 1. В Североизточна България култа към светицата е добре изявен заради лековитата вода (аязмо) при манастира на света Марина. Той е един от близо петдесетте действали в миналото, разположени в триъгълника Русе - Разград - Попово.
Миглена Иванова Институт за фолклор - БАН " ... Нашата култура ... прониква бавно в следващите поколения. Напразно говорим, че големите произведения от миналото могат да послужат като противоотрова, защото това може да стане само при условие че не се използуват от военната пропаганда и не служат в качеството си на военна машина срещу хората...
|