ЕТНОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ. Съст. Николай Ненов, Росен Р. Малчев, Константин Рангочев. С., 2007. ISBN 978-954-476-044-9

Сборникът "Етнология и демонология" отбелязва първите 15 години от научното развитие на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" в изучаването на религиозната, фолклорно-религиозната и светската (политическата) митология и демонология по българските земи.
пълен текст >>   


ETHNOLOGIA URBANA. Съст. Николай Ненов, Росен Р. Малчев, Константин Рангочев. С., 2005. ISBN 954-476-036-9

Сборникът ознаменува 100-годишнината на Русенския музей (1904-2004). Той съдържа научни статии, които разработват проблеми на градската етнология. Предназначен е за преподаватели и студенти във ВУЗ, учени от БАН, музейни работници, любознателни хора от България и чужбина.
пълен текст >>   


ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА "РИМСКИЯ МОСТ" - "ДОЛНАТА КИПРИЯ" В ЗЕМЛИЩЕТО НА СРЕДНОРОДОПСКОТО СЕЛО ЮГОВО, ОБЩ. ЛЪКИ
ПОДПОМОГНАТ ФИНАНСОВО ОТ ФОНДАЦИЯ "ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРОЕКТИ" - СОФИЯ


пълен текст >>   

ИСТОРИЯ НА БОРОВО, СРЕДНИ РОДОПИ. Автор Игнат Бедров. С., 2003.
ISBN 954-476-032-6.
ПОДПОМОГНАТ ФИНАНСОВО ОТ ФОНДАЦИЯ "ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРОЕКТИ" - СОФИЯ


пълен текст >>   
"ЮПЕР ОТРИВА СЕБЕ СИ - СВЕТЪТ ОТКРИВА ЮПЕР" 2003
ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" - СОФИЯ

Юпер е село в най-северозападната, хълмиста част на Разградска област. Неговите около 1000 жители принадлежат към две етнически групи - болшинството са българи от етнографската група на т.нар. "хърцои"; по-малката общност са ромите. Всички юперчани са православни християни и се черкуват в селския храм "Св. Архангел Михаил". В езиково отношение, селото също се дели на две. Диалектът на българите принадлежи към мизийските говори. Ромите са билингвисти - майчиният им език е ромски, същевременно отлично знаят и местния мизийски български говор.
пълен текст >>   
Резултатите от Проектите "БАБИ И ВНУЦИ ПЕЯТ В ИНТЕРНЕТ" и "ЮПЕР ОТКРИВА СЕБЕ СИ - СВЕТЪТ ОТКРИВА ЮПЕР" могат да бъдат видени на Интернет-страницата: yuper.hit.bg


ПРОЕКТ "НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРАТА ТРАДИЦИЯ ПО СРЕДНА МЕСТА" 2002-2003


ПРОГРАМА "ЖИВО НАСЛЕДСТВО"
Местни инициативи за опазване на културните ценности

В периода 2001-2003 г. екип от Асоциация "Онгъл" в състав д-р Росен Р. Малчев и н.с. д-р Константин Рангочев участва в реализацията на Проекта. Работата им включва следните основни дейности:
  • 1. Изготвяне на експертен доклад за реализация на пилотен проект по програма "Живо наследство" в Гоцеделчевския регион (Средна Места);
  • 2. Създаване и обучаване на екипи от местни хора в селата Гърмен, Плетена, Дъбница и Копривлен за издирване и документиране на стари културни традиции. Запознаване със съвременните методи на по-цялостно отразяване на фолклорната култура и устната история, като се избягва тясното профилиране по отделни жанрове, теми и пр.;
  • 3. Собствена работа на етноложки терен и текущо консултиране на местните изследователски екипи;
  • 4. Създаване на научни архиви от събраните материали, ситуирани в селските читалища;
  • 5. Съставителство на сборник с част от събраните фолклорни материали и на МС и CD с вокална и инструментална музика;
  • 6. Регионална и национална медийна разгласа и популяризиране на философията на подобен тип проекти.
    пълен текст >>   
    "БАБИ И ВНУЦИ ПЕЯТ В ИНТЕРНЕТ" 2002
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" - СОФИЯ

    В нашето съвремие нуждата от съхраняване на наследеното се превръща в дълг към следващите поколения. Фолклорната култура в село Юпер и до днес е запазена във форми, наследени от времето на нашите прабаби. Въпреки това, жителите на селото са модерни хора, които познават и се изкушават от съвремието, но с мисъл за бъдещето пазят паметта за миналото.
    пълен текст >>   


    ЕЗИЦИ НА ОБЩУВАНЕТО - "ОТВЪДНОТО" НА ПРАГА НА МОДЕРНОСТТА (ПО ЕТНОЛОЖКИ АНКЕТИ)
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ПРОГРАМА "ОБРАЗОВАНИЕ" НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" - СОФИЯ
    2000

    През последното десетилетие нашето общество преживява бързи промени. Те имат различни насоки, но една от най-категоричните е ускореното изчезване на традиционни представи и вярвания. Модерните средства за комуникация заемат в практиката на българина все по-голямо място. От друга страна, някои традиционни комуникативни стратегии остават все така действени и продуктивни и влияят върху други, модерни по същество, начини на възприемане и общуване. Това засяга особено онези представи и вярвания, които са свързани с "Отвъдното" и "Оня свят" - те са продуктивни до днес.
    пълен текст >>   


    КОМПЮТЪРИЗИРАНА БАЗА ДАННИ "РОДОПА ПЛАНИНА" - ПИЛОТНА ФАЗА 1999

    Проектът предвижда създаването на компютъризирана база данни с детайлна информация за всички форми на традиционната народна култура (словесни, музикални, танцови, пластични и др.), народните художествени занаяти, културно-историческите паметници (праисторически, антични, християнски и мохамедански) и природните забележителности на Родопа планина и нейното включване в балканския, европейския и световния културен обмен чрез локални информационни центрове и мрежи и Internet.
    пълен текст >>   


    "РИЛСКАТА ГРУПА" КАРАКАЧАНИ В САМОКОВСКАТА ГРАДСКА СРЕДА
    1997

    Настоящият проект е научно и образователно продължение на работата по проекта "Стопанска, езикова и културна характеристика на балканските номадски общности", подпомогнат финансово от Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия и осъществен от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" в град Самоков през 1995 г. Той има за цел да изследва живота на "Рилската група" каракачани, заселена и уседнала в град Самоков през ХХ век.
    пълен текст >>   


    ФУНКЦИЯТА НА ФОЛКЛОРНИЯ МОДЕЛ НА СВЕТА ЗА АДАПТИРАНЕТО НА СЕЛСКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО 1996

    Целта на настоящия проект е да дефинира основните конституентни особености на българския фолклорен модел на света и да изясни проблема за адаптивността на неговите носители и създатели към ценностите на съвременното гражданско общество.
    пълен текст >>   


    ИСТОРИЯ И КУЛТУРОЛОГИЯ НА ЕДНА МЛАДЕЖКА СУБКУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ 1995-1996 *
    ПОДПОМОГНАТ ФИНАНСОВО ОТ ИМПРЕСАРСКО-ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА "РОД"

    Целта на проекта е изследване в съвременен и исторически план на хипиевската субкултура в България, за което ще бъде използван методологическия инструментариум на устната история (Oral history) и приложните културологически изследвания.
    пълен текст >>   
    ВЪПРОСНИК ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НЕФОРМАЛНИ ГРУПИ   


    ГАГАУЗИТЕ - КОНФЕСИОНАЛНО-ЕЗИКОВА ОБЩНОСТ СЪС СПЕЦИФИЧНИ КУЛТУРНИ ПАРАМЕТРИ
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА МАЛЦИНСТВАТА И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - СОФИЯ 1995

    Научният проект "Гагаузите - конфесионално-езикова общност със специфични културни параметри" е създаден през 1986 г. от студенти и млади научни работници - българисти и историци, членове на Секция "Фолклор" към Клуб "ЮНЕСКО" при Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1991 г. проектът се разработва от Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл". През 1994 г. в работата по него се включиха и студенти - културолози и слависти, обединени в Семинар по практическа етнология и фолклористика "Проф. д-р Ив. Шишманов" в Софийския университет.
    пълен текст >>   


    СТОПАНСКА, ЕЗИКОВА И КУЛТУРНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БАЛКАНСКИТЕ НОМАДСКИ ОБЩНОСТИ. ЧАСТ I - КАРАКАЧАНИТЕ ("ВЛАСИ") В ГР. САМОКОВ И КАРАКАЧАНИТЕ ("ГРЦИ" / "ЦРНОВЛНЦИ") В ГР. БОЙЧИНОВЦИ, МИХАЙЛОВГРАДСКО

    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА МАЛЦИНСТВАТА И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - СОФИЯ 1995 *

    Научният проект СТОПАНСКА, ЕЗИКОВА И КУЛТУРНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БАЛКАНСКИТЕ НОМАДСКИ ОБЩНОСТИ има за цел комплексно проучване на балканските номадски общности - каракачани, аромъни (куцовласи, цинцари), юруци и др.
    Той представлява колективен труд на Исторически музей - Самоков и Асоциация "Онгъл".
    Предмет на неговата първа част е изследването на стопанството, локалните говори и културата на каракачаните ("власи") в гр. Самоков и каракачаните ("грци" / "црновлнци") в гр. Бойчиновци. Те са представителни за т. нар. "рилска" и, съответно, "пъстринска" каракачанска общност и са сравнително най-слабо проучени.
    пълен текст >>